Колко бързо четете

Четете внимателно! Ако прехвърлите текста за половин минута, но разберете и запомните само един-два факта, това не означава, че можете да четете бързо. Не и с разбиране. Целта е да получите реална представа за индивидуалната си скорост на четене с пълно разбиране, а не да се състезавате.

И така, нагласете хронометрите и…
 
СТАРТ:

Хъбъл

Понякога можете да го видите – в ясна нощ, по здрач или преди зазоряване в умерените ширини, когато косите слънчеви лъчи се отразяват от сателитите на височина 600 км – точица светлина, не по-ярка от обикновена звезда. Той мудно прекосява небето, а вълничките в земната атмосфера (същите тези изкривявания, над които бил замислен да се издигне) карат плавното му и неспирно движение да изглежда накъсано и объркано. Последното до голяма степен описва и началото на кариерата на космическия телескоп „Хъбъл“. Извеждането му в орбита било отлагано неколкократно, а когато най-накрая се случило, той се оказал късоглед. Екипажът на една совалка го поправил, след което редица други внесли подобрения. С времето този телескоп е станал най-популярният научен инструмент в света – който е бил видян от (и през който са погледнали) най-много хора. Учените пируват с получените от него данни, а прекрасните образи на звездни купове, мъглявини и галактики са направили името му (кръстен е на Едуин Хъбъл, откривателя на разширяващата се Вселена) известно почти колкото Google.

Удивително уместно е именно безпилотен телескоп да се превърне в символ на науката, тъй като инструментите като цяло – и телескопите в частност – са дали началния тласък на научната революция. Обикновено мислим за науката като за велики умове, които раждат големи идеи, но тази парадигма е отживелица от преднаучната епоха, когато хората са търсили знание най-вече в книгите на философите. В науката инструментите могат да се окажат по-надеждни от логическите аргументи. Безпристрастната присъда на телескопа на Галилео направила много повече от съжденията му за изобличаването на недостатъците на господстващия Птолемеев модел на Космоса, който поставял Земята в центъра му. Успехът на Нютоновата механика се дължи не толкова на безспорното й изящество, колкото на способността й да предскаже какво астрономите ще видят през телескопите. Йохан Кеплер – съвременникът на Галилео, бързо разбрал, че направените с научни инструменти недвусмислени наблюдения бързо ще пометат вековете интелигентни, но невежи спорове. Въпреки че бил теоретик в областта на математиката и никога не е притежавал телескоп, Кеплер възхвалил изобретението на Галилео в една ода, в която се обръща към него с думите: „Ти, всезнаеща тръба, по-скъпоценна от всеки скиптър.“

Из списание “National Geographic

СТОП!

 Спирате хронометрите и поглеждате колко време ви е отнело. Втората стъпка е да превърнете минутите в секунди и да ги заместите в следната формула:


ИСЧ = 355 думи х 60 секунди
t

ИСЧ – индивидуална скорост на четене, изчислена като думи минута
t – времето, за което сте прочели горния текст в секунди

Ако сте прочели текста за 1.45 мин. или 105 секунди, значи вашата индивидуална скорост на четене е:


ИСЧ =
355x60
=
21300
= 202,86 думи в минута
105
105

Резултати:

  • Под 180 думи в минута – ниска скорост на четене. Вие четете бавно. Бихте имали голяма полза от обучение в бързо четене.
  • 180-220 думи в минута – средна скорост на четене. Вие четете с нормалната скорост за средностатистическия българин.
  • 220-280 думи в минута – висока скорост на четене. Вие четете по-бързо от обичайното.
  • Над 300 думи в минута – много висока скорост на четене. Силно вероятно е да знаете специални техники за бързо четене или да сте се обучавали в тази сфера.
  • 1000-1200 думи в минута с разбиранетова е скоростта, с която можете да се научите да четете, ако преминете курс по бързо четене. Практиката показва, че по време на курса ще повишите скоростта на поемане на информация минимум три пъти. Ако при средна скорост 200 думи на минута четете 50 страници за два часа, ще можете да четете минимум 150 страници за същото време с пълно разбиране.